Essays

В ранното и прохладно утро аз излязох навън. Слънцето току-що се беше показало над хоризонта и огряваше с топлите си лъчи дърветата в горичката. Капките роса по тревата игриво блещукаха. Птиците чуруликаха. Гората бавно се събуждаше. Прохладата ме обгръщаше, а слънчевите лъчи меко ме галеха с топлината си. Какво е приятелството? Това никой не знае. Но за мен то е като слънцето, като слънчевите лъчи, които докосват природата. То дава жизненост и енергия на нашия живот.

In the early morning I went out amidst the fresh cool air of the dawn. The sun had just come over the skyline and was shining low over the forest scarcely touching the trees with its warm rays. The dewdrops on the grass were twinkling playfully in my eyes. Birds were warbling. The forest was slowly awaking. The coolness was enveloping me and the sunbeams were caressing me softly with their warmth. What is friendship? Nobody can answer this question because for each man the reply is different. As for me it is like the sun, like the warm sunbeams that shine on the nature.