Какво е Приятелството

В ранното и прохладно утро аз излязох навън. Слънцето току-що се беше показало над хоризонта и огряваше с топлите си лъчи дърветата в горичката. Капките роса по тревата игриво блещукаха. Птиците чуруликаха. Гората бавно се събуждаше. Прохладата ме обгръщаше, а слънчевите лъчи меко ме галеха с топлината си. Какво е приятелството? Това никой не знае. Но за мен то е като слънцето, като слънчевите лъчи, които докосват природата. То дава жизненост и енергия на нашия живот. От него можем да получим много неща - различни облаги, материални или не, приятно прекарване на времето, съчувствие и разбиране в тежък момент. И както слънцето не може да дава само светлина или само топлина, така и истинското приятелство дава всичко това едновременно. В друг случай то не би било такова. Но за разлика от слънцето, което ни дава своята енергия без нищо в замяна, в приятелството е нужна взаимност. Много рядко се случва някой да ти бъде приятел без и ти да си такъв за него. Приятелят е като един слънчев лъч за теб, но ако и ти си приятел на някого би следвало и ти да бъдеш лъч светлина за него, да му помагаш с каквото и когато трябва. Както в природата, и тук важи законът за запазване на енергията - можеш да получаваш от приятелите си едни неща, а да им даваш други, но колкото получиш, толкова трябва да дадеш. Само тогава приятелството може да съществува, без да се превърне в средство за експлоатация или използване. Всеки човек има различен вкус относно това - някои имат много приятели и обичат да получават много, но и да дават много, други обратното - не харесват другите хора да се месят в живота им и не обичат да дават, но не искат и да получават нищо. Ако това равновесие се наруши, рано или късно някой ще открие, че всъщност приятелството не е истинско приятелство, а само преследване на лична изгода и егоистични интереси. Спрямо слънцето хората имат различни мнения – някои обичат лятото и морето, обичат да са обгърнати от топлината и светлината на слънчевите лъчи. Има и такива, които харесват зимата с нейните студени, мрачни и облачни дни. Така е и с приятелите. Някои хора обичат да са непрестанно заобиколени от тях и ако са сами не се чувстват добре. Други пък се дразнят от многото приятели, които според тях само им усложняват живота и предпочитат да живеят по-изолирано. Това зависи от нас понякога, но в човешкия живот има различни периоди, които не винаги ни допадат. Някой ден може да е слънчев, друг – дъждовен и ние нищо не можем да направим. Понякога това е така и с приятелството, което невинаги можем да контролираме – в един момент като че ли имаме много приятели, а в следващия те вече са изчезнали безследно. Скупчат ли се облаци над теб, слънчевите лъчи един по един се стопяват, приятелите един по един се отдръпват и отдалечават.Но и в най-тежкия момент има по един слънчев лъч, промъкнал се незнайно как през облаците – някой приятел, готов да ти помогне. Именно тогава можеш да различиш истинските лъчи, за които няма прегради, от фалшивите. Именно тогава можеш да видиш разликата между истинските приятели, за които е без значение твоето положение в момента, и тези, които само се правят на такива, докато имат някаква полза от това. И веднага щом облаците се разпръснат и проблемите се решат, слънчевите лъчи един по един се появяват отново, старите “приятели” отново са ти такива, пак те познават и те наричат техен приятел. Но доколко думата “приятел” е правилна тук? Какво ли е приятелството? Някои смятат, че то е средство за приятно прекарване на времето, други – че то е източник на взаимни облаги, трети – че то е нещо глупаво и ненужно.Това е така, може би защото истинското приятелство се среща твърде рядко. А какво е то? Нещо невидимо, физически неосезаемо, пораждащо се по неизвестни причини между двама души, които понякога нямат нищо общо помежду си. Но резултатът е един – появата на едно ново слънце, което ще огрява с топлите си лъчи света на приятелството. Ражда се първото утро в една нова, неоткривана досега част от този свят, станала действителност с първия изгрев, донесен от слънчевите лъчи. А какво има там? Нещо ново, непознато и неизвестно, може би дори напълно неопознаваемо, като истинското приятелство. © Светозар Илчев, 2001